- Незнанието, което ни проваля /5 -

БЛАГА ВЕСТ ЗА БЛАГОСЛОВЕНИ

 

"Народът Ми загина от липса на знание; понеже ти отхвърли знанието, то и Аз отхвърлих теб да не Ми не свещенодействаш; понеже ти забрави закона на твоя Бог, то и Аз ще забравя твоите деца." (Осия 4/6)

 

Ще ви припомня накратко за НАЙ-ВАЖНИТЕ НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ЕДИН ХРИСТИЯНИН.

І. Първото от най-важните неща беше, че да поставиш Бог на първо място в живота си, означава да поставиш интересите на Божието дело, на църквата преди своите интереси и тези на семейството ти.

ІІ. Второто най-важно нещо беше, че времето да служим на Бога и времето да живеем свят живот е сега, а не някъде в бъдещето.

ІІІ. Третото най-важно нещо в живота на един вярващ беше, че истинско служение и освещение може да гради само един истински духовен човек.

ІV. Четвъртото от най-важните неща, които трябва да знае един вярващ беше: Какво е неговото духовно състояние – дали е плътски или е духовен?

V. Следващото от най-важните неща, които трябваше да знае един вярващ беше: Можем ли да изпълним това което Бог иска от нас?

VІ. Следващото най-важно нещо, което трябваше да знаем е, че крайната цел на всичко, е изграждане на Божието царство, което се изразява в достигането на ръста и мярката на Христовата пълнота.

Така че целта е съвършенство в Христос. От тук големият въпрос беше: Как да постигнем целта?

Една от основните причини вярващите да се провалят при постигането на целта е липсата на духовно самочувствие. Или изграждането на духовно самочувствие е решаващо за постигането на целта. Видяхме примера с Давид и неговото духовно самочувствие.

Кои бяха причините вярващите да нямат самочувствие?

1. На първо място незнанието кои са в Христос? Кой си в Христос? - е един от най-важните въпроси за всеки християнин. Така че на първо място относно това, кои сме в Христос, започнахме с нашето самочувствие като личности.

2. На второ място, за да имаме самочувствие в чисто човешки план, ние трябва да знаем кои сме като българи?

3. На трето място, за да изградим духовно самочувствие, трябва да имаме самочувствие като християни.

4. На четвърто място, за да изградим духовно самочувствие, ние трябва да имаме самочувствие, като евангелски християни.

Обобщих заслугите ни към българския народ в шест главни направления:

І. Разкриване на българският народ за света.

ІІ. Второто направление е запазване на народностното съзнание на българите.

1. Първо просветна дейност

2. Социална дейност

3. Помощ на Българската Православна църква в борбата и срещу гръцката патриаршия.

4. Превеждане и отпечатване на Библията.

ІІІ. Третото главно направление от заслугите ни е за освобождението ни от турско робство.

1. Участието на евангелистите в подготовката на априлското въстание.

2. Пряко участие в хода на въстанието.

3. Изнасяне на фактите за жестокото потушаване на въстанието, което довежда до освобождението ни.

ІV. Четвъртото направление при заслугите ни е за организирането и строителството на младата българска държава след освобождението.

V. Петото главно направление е запазване на християнската вяра през най-мрачният период от нашата българска история, а именно комунистическия период.

VІ. Духовната и социална дейност сега...

Стигнахме до най-важното от цялото ми поучение до сега. Това е нашето самочувствие като новородени християни. Или да знаеш кой си в Христос е основната предпоставка за изграждане на духовно самочувствие и е основната предпоставка за постигане на целта, която трябва да имаме, като вярващи.

За да познаем кои сме в Христос, ние трябва да знаем:

1. На първо място, какво сме получили даром в Христос?

2. На второ място, какво имаме сега в Христос?

3. На трето място, какво сме сега в Христос?

Защо непрекъснато казвам "в Христос"? Защото само и единствено в Него можем да имаме, каквото и да е.

Колосяни 1/14 "В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;"

Колосяни 2/9,10 "Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт."

II Коринтяни 1/20 "понеже в Него е Да за всичките Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас."

I Йоаново 2/5 "Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него."

В Него, в Христос имаме всичко, ако не сме в Него нямаме нищо. Доказателството, че сме в Него е I Йоаново 2/5 "Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него."

І. Но да започнем с това, какво сме получили даром в Христос?

Знаете ли как открих тези истини много преди да бъдат преведени книги, в които се говори за тези неща? (моята система за подчертаване, която използвам и до днес...; червен, зелен, син и черен цвят...) Какво открих с тази система за изучаване на Библията?...

II Петрово 1/3 "Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;"

Ефесяни 1/3 "Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;"

Глаголите в тези два стиха са в мин. св. вр. Или първо ни се казва, какво ни е подарено даром в Христос и след това са поставени каквито и да било заповеди и изисквания към нас. Или първо Бог ни дава ресурсите, подарява ни необходимото, за да можем да изпълним Неговите изисквания. Бог никога не би изискал нещо от нас, ако първо не беше ни дал необходимото, за да го изпълним.

Но какво е значението на тези два стиха и на още много такива? Ще започна с това, че вярващите и повечето от служителите не правят разлика между Божиите обещания и Божествените факти. Божиите обещания са едно от най-чудесните неща, които Бог ни е оставил, но повечето вярващи не знаят, че има още по-добри неща от обещанията – това са Божествените факти. Каква е разликата между тях?Б. обещания въпреки, че са чудесни са винаги в бъдещето. И обикновено обещанията са придружени с условие. Ако изпълниш условието, ще получиш обещаното. ("искайте и ще ви се даде...") По-доброто при Божествените факти е това, че те са факти т.е. те са неща които вече са станали. Фактите не зависят от мнението на някой за тях, нито от обстоятелствата, които са сега около нас. Фактите не зависят от вярата на някой в тях. Те са в мин. св. вр., те са нещо, което никой и нищо не може да промени и Бог няма да промени. Както има естествени факти в материалният свят, така има и Божествени факти за нас в духовно отношение. Божествените факти са свързани пряко с постигането на целта и духовното самочувствие необходимо за постигането на тази цел. Какво имам в предвид? (ще дам пример от моето духовно израстване...) Това не беше само мое духовно преживяване, през това е преминал и великият апостол Павел. Вижте какво казва в Римляни 8/15,18,21-24 стихове:

"Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша…. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша….. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?"

Трябва да кажа, че духовното състояние "Окаян аз човек" не е някакво низко дух. състояние, защото има и по-окаяно от него и то е никога да не си преминал през дух. състояние на окаян аз човек. Всеки искрен вярващ, когато иска с цялото си сърце да угоди на Бога, непременно се сблъсква с това духовно състояние. (...младежите стигнахме до извода, че старият човек в нас е още жив и че ние трябва да го умъртвим: молихме се, плакахме, постихме, викахме пред Бога, но нищо не ставаше) Причината за нашият провал беше, че ние не знаехме, че това което е невъзможно за нас като човеци – Бог вече го е изработил за нас и ни го е подарил. Или това, което е невъзможно ние да го постигнем вече е Божествен факт за нас. Умъртвяването на старият човек в нас е невъзможно ние да го постигнем, за това Исус го изработи за нас и ни го подари. Или умирането на старият човек в нас е Божествен факт. Ние очаквахме това умиране да се случи някога в бъдещето, а то вече беше станало. Ние искахме Бог да ни даде нещо, което вече ни беше дал. На нас не ни беше известна великата духовна истина, че невъзможните неща за нас, вече са Божествени факти за нас.

Кои са невъзможните неща за нас? Например да се спасим сами. Сами да изработим спасение за себе си. Нашето освещение, да можем да живеем свят живот, беше изработено за нас и също ни беше подарено. Всичко, от което ние се нуждаем беше изработено за нас и ни беше подарено. Като почнем със спасението, после изцеление, служение, освещение и всяко друго нещо, от което се нуждаем беше изработено и ни беше подарено. Тези неща са невъзможни за нас, ние да ги постигнем по човешки.

На по-голямата част от вярващите не е известна великата истина, че там на кръста беше изработено всичко необходимо за живота и благочестието ни. Беше ликвидиран този омразен стар човек във всеки един от нас. И това ликвидиране съвсем не е било толкова просто и лесно, както изглежда. Нека да видим това от Словото.

1. На първо място старият човек в нас беше осъден. За престъпниците е нужна присъда. В противен случай те са невинни до доказване на противното и произнасянето на присъда.

Как стана това осъждане? В Римляни 5/18 четем: "и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот." Или осъждането, присъдата дойде още със съгрешаването на нашите пра родители Адам и Ева.

2. На второ място старият човек в нас бе разпнат. Или присъдата беше изпълнена. В Рим.6:6 се казва: "като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха."

3. На трето място старият човек в нас бе умъртвен. Или разпъването доведе до смърт. В Рим.6:3 се казва: "Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му?"

Или старият човек в нас е умрял първо:

- Спрямо греха: Римляни 6/2 "...Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?"

I Петрово 2/24 "Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте."

- Второ старият човек в нас е умрял – спрямо Закона: (Римляни 7/4) "И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога."

Изводът можем да обобщим с II Коринтяни 5/14: "Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;"

4. На четвърто място старият човек беше погребан. Както знаете никой умрял не го оставят не погребан. Нуждата налага тялото да бъде закопано на дълбоко в земята.

Римляни 6/4 "Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, тъй щото, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот."

Но ако нещата свършваха до тук щяха да са половинчати. Най-важното следва след всичко това. Или нещата не спират до тук. След като старият човек е осъден, разпнат, умира на кръста и е погребан следва – възкресение.

5. Или на пето място старият човек в нас възкръсва в едно ново създание, което няма нищо общо със старото естество.

Колосяни 2/12,13 "погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите. И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления;"

Възкръсването на старото плътско естество в ново създание е факта на новорождението. Това означава ново създание. Изразът „ново създание“ не е богословски извод, а Божествен факт. За това ап. Павел казва: "За това, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново" (II Коринтяни 5/17) Но вижте най-хубавото е, че нещата не спират и до тук. След като старият човек е ликвидиран и възкръсва в новото създание има още нещо, най-прекрасното, без което не би имало Божествена пълнота на изработеното от Нашия Господ. Това е Ефесяни 2/5,6: "даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), и като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;" Това е един от най-важните стихове за вярващите.

За това моят въпрос е: Къде седи сега Христос? Да, отговора е: отдясно на Бог Отец. Къде седим ние в дух. отношение? – отдясно на Христос. Това е нашето положение в духовният свят. За това ние имаме власт над демоните. За това Исус казва, че "всичко е възможно за този, който вярва" За това се казва, че "сме повече от победители" Защото Бог ни е поставил на най-високото място в дух. отношение. Всеки новороден християнин е в редицата на Бога. Бог, отдясно Исус, отдясно на Исус Неговата невяста т.е. ние.

Сега искам да попитам, ако ти седиш до Христос, какви проблеми ще имаш?Може ли в редицата на Бога да има неразрешени проблеми? Скъпи бр. и с. аз не ви проповядвам евтин просперитет. Аз ви проповядвам най-превъзходното от Божието Слово, точно така, както е в Словото. Това е направил Исус за нас. Той не умря просто на кръста, за да изработи само спасение. Той изработи на кръста и Изцеление и Освещение и всичко останало, което е потребно за живота и за благочестието ни. Там на кръста беше изработено всяко благословение за нас и ние бяхме благословени със всяко духовно благословение в небесни места. В небесни места сочи точно на положението ни в духовния свят, където се водят битките. За всяко благословение се води битка в небесни места.

Какво означават всички тези неща? Означават, че всичко от което ние се нуждаем не е някъде в бъдещето, не е нещо което тепърва Бог ще направи за нас. Всичко е в миналото, всичко вече е изработено и ние е подарено. Нашите благословения не са скрити далеч в бъдещето, ние не трябва да ги очакваме в бъдещето. Те вече са Божествени факти за нас, защото Исус ги изработи и ни ги подари.

Скъпи бр. и с. искам да кажа нещата пределно ясно. Великата тайна в християнството е, че ние вече сме притежатели на благословенията. И всичко се върти около това дали ще повярваме тази истина. Точно по тази причина Исус каза: "Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне." (Марк 11/24)

Защо да вярваш, че си получил нещо, като не си го получил още? Ами защото то вече е изработено, за него вече е платено и ти е поднесено като подарък. От теб се иска да вярваш, че вече го притежаваш, на основание на това, че Исус ти казва, че го имаш, защото Той го е изработил и ти го е предоставил. И всичко това ти се дава даром без заслуги, само чрез твоята вяра. Разбирате ли, какво означава тази малка дума вяра? Разбирате ли, защо се казва, че "праведния чрез вяра ще живее" За да ни станат нещата още по-ясни ще ви дам пример с освещението и борбата за святост. Всеки от нас има проблеми с греха и е изкушаван. Повечето вярващи си мислят, че освещението е един процес при който всеки се изкачва нагоре по една духовна стълба, като целта е ръста и мярката на Христовата пълнота или съвършенството в Христос. И ден след ден, когато много се стараем ще приближаваме върха до съвършенството в Христос. Това е заблуда и всички, които си представят нещата така са се провалили. Те са попаднали в капана на „окаян аз човек“. Великата истина е, че Бог ни поставя на върха веднага при новорождението. Да седиш отдясно на Христос означава точно това. И само от тази позиция ти можеш да живееш свят живот. Вижте, какво казва авторът на Евреите: "С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги." И още: "Защото с един принос Той е усъвършенствал за винаги ония, които се освещават." Евр.10/10,14 Когато цитирах тези стихове на един православен професор в богословския институт, той каза: "Значи вие протестантите нямате нужда от освещение и усъвършенстване"?

Православните вярват, че дори в небето ще продължи нашето усъвършенстване.

Но авторът на Евреите ни казва, че в небето вече ще бъдем усъвършенствани. Казва се: "при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници..." (Евреи 12/23)

Изводът е, че твоето освещение и съвършенството, което се иска от теб, вече са изработени и са ти подарени. От теб се иска само да го повярваш, че то е факт. Ако вярваш, че Бог ти го е подарил, ще го видиш и на яве в живота си. Всичко това аз го наричам БЛАГА ВЕСТ ЗА БЛАГОСЛОВЕНИ. Благата вест е да се благовества на невярващите. Тук благата вест е за вече спасени, но попаднали в капана на „Окаяния човек“.

Ще ви дам още един пример с изцелението. Почти всички вярващи, които са болни или имат здравословни проблеми, се молят и чакат изцелението си в бъдеще. Очакват в един момент то да стане. Проблемът е, че те не са разбрали първо с ума си, че тяхното изцеление вече е Божествен факт, защото Исус "взе на себе си нашите немощи и болестите ни понесе" Повечето вярващи не разбират какво означават думите: "Но Той беше наранен поради нашите престъпления, Бит беше поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме." Разбирате ли Той беше наранен, бит, разпънат на кръст, умъртвен? Върху Него падна наказанието за нашите грехове, което ни примири с Бога. С Неговите рани ние вече сме изцелени. Ти не си изцелен, защото болестните симптоми са се махнали. Ти си изцелен, защото Исус вече е платил цената, понесъл е болестите ти и за това ти не трябва да си болен. Някой ще каже: "Ами защо тогава е писано, ако е болен някой да отиде при църковните презвитери да го помажат с масло?" Отговорът е много прост. Защото за вярващите, които не могат да получат изцелението си само чрез вяра, трябва да има изход. Когато съм ви проповядвал за получаването на отговор на нашите молитви, съм ви казвал, че има два начина да получим отговор. Първият е въз основа на Божиите обещания и нашата настойчивост. Вторият начин е само въз основа на вяра в това, което Исус изработи за нас. По тази причина ние вече сме изцелени. Но тази истина не само трябва да бъде разбрана с ума ни. Тя трябва да слезе 30 см по-надолу в сърцето ни т.е. там да се съедини с вяра, защото "със сърце вярва човек" Кога ти вярваш в нещо? Когато ти вярваш, че си изцелен, в тебе има пълен мир, вътрешното знание, че си здрав и ти почваш да разсъждаваш и да се държиш, като здрав човек. Ти се радваш на изцелението си. Може някои от болестните симптоми все още да си стоят, но ти вече знаеш, че си изцелен, защото Исус е понесъл твоите немощи и болести. Ти вярваш на това, което Исус е направил, а не на симптомите. Запомнете, че за всяка ситуация в живота има двама свидетели. Единия е това, което виждаме с физическите си очи и това което чувстваме. Вторият свидетел е това, което Словото казва. Вярата се прилага точно в това. Вярата е да приемеш за истина това, което Словото ти казва, защото "с вярване ходим, а не с виждане"

Изводът е, че основната ни нужда е Бог да отвори очите на сърцето ни, за да видим какво богатство притежаваме в Христос. Ап. Павел се е молил за ефесяните, това знание да достигне до сърцата им. Ето я молитвата му:

"дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство, и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите - сила, която е според действането на могъщата Негова мощ, с която подейства в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата," Ефесяни 1/17-20

В 3 глава 8 стих, апостол Павел говори за НЕИЗСЛЕДИМОТО ХРИСТОВО БОГАТСТВО

Амин.

 

Назад »
2020 Християнски Център Шумен :: Designed by Luben Pashov