- Незнанието, което ни проваля /4 -

Защо българите трябва да имаме самочувствие, като евангелски християни?

 

"Народът Ми загина от липса на знание; понеже ти отхвърли знанието, то и Аз отхвърлих теб да не Ми не свещенодействаш; понеже ти забрави закона на твоя Бог, то и Аз ще забравя твоите деца." (Осия 4/6)

 

Видяхме, че за всяко нещо, което предприемаме в живота си, ние трябва да имаме един минимум знания, без който не бихме могли да извършим, каквото и да е.В нашият случай става въпрос за НАЙ-ВАЖНИТЕ НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ЕДИН ХРИСТИЯНИН.

Видяхме, че да поставим Бог на първо място, това е познаването на Бога и истинското общение с Него.

Видяхме от Словото, че доказателството за това, че познаваме Бога е до колко пазим заповедите му.

Видяхме какво Исус иска да вършим на първо място. Исус казва: "Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда;..." Или изпълнението на тази заповед на Господ Исус Христос - "първо търсете Неговото царство и Неговата правда" – означава да поставиш Бог на първо място в живота си.

І. Или първото от най-важните неща беше, че да поставиш Бог на първо място в живота си, означава да поставиш интересите на Б. дело, на църквата преди своите интереси и тези на семейството ти.

ІІ. Второто най-важно нещо беше, че времето да служим на Бога и времето да живеем свят живот е сега, а не някъде в бъдещето.

ІІІ. Третото най-важно нещо в живота на един вярващ беше, че истинско служение и освещение може да гради само един истински духовен човек.

ІV. Четвъртото от най-важните неща, които трябва да знае един вярващ беше: Какво е неговото духовно състояние – дали е плътски или е духовен?

V. Следващото от най-важните неща, които трябваше да знае един вярващ беше: Можем ли да изпълним това което Бог иска от нас?

VІ. Следващото най-важно нещо, което трябваше да знаем е, че крайната цел на всичко, е изграждане на Божието царство, което се изразява в достигането на ръста и мярката на Христовата пълнота.

Това не е просто ние да се спасим и да помогнем на повече хора да се спасят.

Целта е съвършенство в Христос. Както казва ап. Павел: "Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа." (Колосяни 1/28) Заповедта, която даде лично Господ Исус е: "И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец." (Матей 5/48) Това се иска от нас. Заповедта е за всеки вярващ и по тази причина Исус казва: "Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си." (Лука 6/40) Апостолът казва: "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство". (Евреи 6/1) Така че целта е съвършенство в Христос.

Така че големият въпрос е: Как да постигнем целта? Казах ви, че постигането на целта е свързано с изграждането на духовно самочувствие. Самочувствието не е нещо лошо и небиблейско и духовното самочувствие е пълната противоположност на гордостта. За да водиш победоносен християнски живот ти трябва да вярваш в себе си, а за да вярваш в себе си трябва да имаш духовно самочувствие, а за да имаш дух. Самочувствие първо е нужно знание. Дори светските хора са разбрали истината, че самочувствието определя самосъзнанието. Казах ви, че една от целите на Бог и Неговото Слово е да бъде издигнато нашето духовно самочувствие.

Самата дума "самочувствие" не се среща в Библията, защото е съвременна дума. Видяхме, че в Библията е употребена думата „увереност”. Уверен е този човек, който добре знае нещо и твърдо вярва и не се съмнява в нещо; човек, който вярва и не съмнява в своите сили и възможности; който не се колебае, но проявява твърда вяра и сигурност. Точно, както Давид не се съмняваше в своите сили и възможности. Духовното самочувствие е изградено върху Словото и опитностите произтичащи от вяра, а не от самовнушението, че сме нещо. Духовното самочувствие не е, за да се величаеш и превъзнасяш над хората, а за да се защитават интересите на Божието царство и за да се служи на Бога.

Кои бяха причините вярващите да нямат самочувствие?

1. На първо място незнанието кои са в Христос? Кой си в Христос? - е един от най-важните въпроси за всеки християнин. Но за да изградим духовно самочувствие ние трябва да започнем с чисто човешкото самочувствие като хора.

Така че започнахме с нашето самочувствие, като личности. Някои вярващи нямат никакво самочувствие като личности създадени по Божий образ и подобие.

2. На второ място, за да имаме самочувствие в чисто човешки план, ние трябва да знаем кои сме като българи? Видяхме някои факти от нашата история.Сега продължаваме с нашето самочувствие, като християни.

3. Или на трето място, за да изградим духовно самочувствие, трябва да имаме самочувствие като християни. Самочувствието ни като християни трябва да се изгражда върху това, че християнството не е една от световните религии.

Както много пъти съм казвал, че християнството такова каквото е в Библията не е религия. Религията винаги е човешки път за търсене, поклонение и служене на Бога. Или религията е от долу на горе. Хората правят неща, за да достигнат до Бога. Така е с всички религии, докато в християнството нещата са от горе на долу. Бог е поставил нещата. За съжаление и от християнството са направили религия. Пример за това е нашето православие. Иконите, свещите, курбаните, молитвите към Дева Мария и светиите, молитвите за умрели, не само, че са религия, но и са еретични учения. Да вземем за пример заупокойните молитви и курбаните за Бог да прости. Истината е, че ако можеше да се помолим за някой умрял или да направим курбан и Бог да му прости, значи Христос е умрял напразно. Какъв смисъл има жертвата на Исус, ако можеше за умрелия грешник да се направи курбан и Бог да му прости. За какво да се молим за умрял човек след като Библията ясно ни казва, че той е или в ада или в рая. Каквито и курбани и заупокойни молитви да се правят, починалия е или в ада или в рая и нищо и никой не може да го извади от там. За всички тези учения и практики Господ Исус Христос казва: "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене. Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди". (Матей 15/8,9) Да не говорим за върховната глупост, която някои православни казват: "Не ме гледай, какво върша, слушай ме какво говоря". Ако някой си мисли, че при нас като евангелисти няма глупости, дълбоко се заблуждава. (подаването на мислена чаша и пиенето ...)

Но глупостите и ересите в християнството не могат да променят факта, че християнството, такова каквото е в Библията, не е религия. Но дори и като религия християнството е най-прогресивно в чисто човешки план. Днешната Западна цивилизация се крепи на юдею-християнската ценностна система основана на Библията.

Погледнете религиите по света. Например ислямът. Какво отражение дава върху живота на народите, които са под негово влияние. Вижте манталитета на мюсюлманите и ценностната им система.

4. На четвърто място, за да изградим духовно самочувствие, ние трябва да имаме самочувствие, като евангелски християни.

Невежеството в нашата страна е толкова голямо, че много православни, когато им кажеш, че си евангелски вярващ казват: "Ама ние сме от християнската църква" Или пък веднага ни причисляват към сектите. Би следвало всеки грамотен човек в България да е наясно, че християнството има три главни клона: римокатолицизъм, протестантство и православие. Католиците са около 1 милиард и 300 милиона. Протестантите и евангелистите са около 1 милиард. Казвам протестанти и евангелисти, защото протестантите са евангелисти, които идват от католицизма, а евангелистите са новоповярвали, които нямат корени в католицизъм и православие. Православните са около 300 милиона.

Най-голямата религиозна глупост, която може да прояви един вярващ е да каже, че само неговия клон или църква е истинската другите са еретици. Истината е, че еретизъм има и в трите клона, но това не означава, че не са част от християнството. Във всички тези църкви има истински християни, които ще бъдат спасени. Но това, което трябва да знаем като евангелски християни е, че протестантството и евангелизма са най-близо до истинското християнство, защото сме освободени от много човешки учения и практики и най-вече от номинализма, формализма и религията в ортодоксалните църкви. Не случайно на-силният тласък на прогреса и демократичните промени идват чрез Реформацията, когато се слага начало на протестантството. Достатъчно е човек да погледне страните, където протестантството доминира и ще се убеди. /бивш кмет на Варна.../

Какво трябва да знаем за евангелизма в България?

Евангелската дейност в България започва 1844 год. с идването на първите евангелски мисионери в България. До 1858 год. евангелското движение е вече изградено. Това означава, че евангелското движение е по-старо, от която и да е политическа партия, движение или организация в наши дни.

Ние като евангелски християни се гордеем с големите ни заслуги към българския народ. Признаваме големите заслуги на Българската православна църква, но знаем, че заслугите на евангелистите и евангелските църкви са не по-малки, а в някой съдбоносни моменти от нашата история, нашите заслуги са много по-големи от заслугите на православната църква и на която и да е било организация по това време. Такъв е случая с освобождението ни от турско робство.

Всички знаят за борбите на българския народ за освобождение, които достигат своя връх през месец април 1876 г. Априлското въстание е удавено в кръв, а заинтересованите западни правителства се стремят да потулят турските жестокости. Евангелистите и евангелските мисионери са тези, които се застъпват за българския народ. Трябва да знаем, че евангелистите са участвали, както в подготовката, така и в хода на въстанието. Имало е евангелска чета. Майсторът на черешовото топче и този, който е гърмял с него е евангелиста Стоил Финджиков. Васил Левски и Георги Бенковски не веднъж са се крили в хана на един от първите евангелисти в Пазарджик – Стоян Ангелов. Пасторът на евангелската църква в Битоля в продължение на три месеца е укривал Васил Левски. За да прикрие дейността си Левски е казвал, че е негов коняр. Друг евангелист взел дейно участие в Априлското въстание е Петър Дойчев. Той изпълнявал поверителни разузнавателни и куриерски задачи. За дейността му има данни в Панагюрския исторически музей, където е окачен и неговия портрет. За него приятеля му Манчо Мончев – известния сподвижник на Георги Бенковски, казва че е бил между ония най-заслужили дейци, които не пожелали слава и предпочели да не се наредят в списъка на другарите си, които получили награди и пенсии. След освобождението той заминава за Америка, където завършва университет и богословие и след завръщането си в България става пастор в гр. Чирпан и други населени места.

Най-голямата заслуга на евангелистите обаче не е за подготовката на въстанието и участието в него. След потушаването на въстанието истината за безчинствата, кланетата и нечовешката жестокост, с която е било потушено би останала неразкрита и неразгласена, ако не била енергичната и навременна намеса на евангелистите. Евангелският мисионер д-р Алберт Лонг чрез писмено изложение до Уилям Гладстон – водач на английските либерали и застъпничеството на Гладстон в полза на българския народ, довели до образуването на комисия, която посещава Батак и Перущица. Така се разкриват безчинствата на турците и се стига до освободителната война. Димитър Страшимиров в своята "История на Априлското въстание" пише: "Трябва да призная, че за турските зверства през време на въстанието и по-после заговориха първи протестантските мисионери в България. Те бяха успели да съберат много данни за чудовищните дела на насилие и варварска жестокост и за това първи се възмутиха. Непосредствено заинтересовани за душевното благосъстояние на един народ, сред които бяха дошли през далечни океани да проповядват спасение на душите, тези органи на Божието Слово достойно и овреме се възмутиха за мъката и страданията – да, за безнадеждното положение на Божието стадо".

Имената на евангелските мисионери д-р Алберт Лонг, проф. Джордж Уошбърн, д-р Яков Кларк, заедно с имена на тези политици и общественици, към които се обръщат: Уилям Гладстон, ЮжийнСкайлер и Д. Макгахан са пряко свързани с освобождението ни от турско робство.

Друга изключително голяма заслуга на евангелистите и евангелските църкви към нашия народ е дейността им за запазване на народностното съзнание на българите. От тази дейност ще спомена само превеждането и отпечатването на Библията, с което се оформя и българския литературен език. Ето какво казват някои бележити българи за излезлия протестантски превод на Библията. Петко Славейков: "Преводът на Библията тури край на езиковата безредица на боричкането на разни наречия за първенство и установи литературния език". Иван Вазов – патриархът на българската литература добавя: "Преводът на Библията на съвременен български език от американската мисия беше епоха на възраждане, просвета и езика на българския народ" Стоян Михайловски: "Протестантският превод на Библията е най-грамотната книга що имаме в езика си".

Заслугите ни към българският народ не могат да се изброят в една проповед. Ще обобщя тези заслуги в шест главни направления:

І. Разкриване на българският народ за света.

- до 19 в. името българин – неизвестно...

- мисионерите възхитени: "най-чистия народ на света"...

- след 45 г. комунизъм и атеизъм...

ІІ. Второто направление е запазване на народностното съзнание на българите. Тази дейност на евангелските християни за запазване народностното съзнание на народа ни от своя страна се оформя в четири направления:

1. Първо просветна дейност

- хигиена

- безплатни учебници

- 20 училища

- грамотност при евангелистите

2. Социална дейност

- строеж на болници и приюти

- събиране и раздаване на помощи

3. Помощ на Българската Православна църква в борбата и срещу гръцката патриаршия.

- православни търсят помощ от евангелисти...

- не отделяне на православни, за да станат евангелисти

4. Превеждане и отпечатване на Библията.

ІІІ. Третото главно направление от заслугите ни е за освобождението ни от турско робство.

Тук също има три направления:

1. Участието на евангелистите в подготовката на априлското въстание.

- евангелски училища...

- книжарите

- жените на еван...

2. Пряко участие в хода на въстанието.

- самостоятелни чети – с. Черово

- СтоилФинджиков – благославя въстанието на Оборище

- Боримечката, Петър Дойчев

3. Изнасяне на фактите за жестокото потушаване на въстанието.

Това е може би най-голямата ни заслуга...

- д-р Алберт Лонг, д-р Яков Кларк, проф. Джордж Уошбърн

ІV. Четвъртото направление при заслугите ни е за организирането и строителството на младата българска държава след освобождението.

- Двама министър-председатели са евангелисти...

- народни представители, дипломати, кметове, възпитаници на Робърт колеж

- проф. Дж. Уошбърн – награден с най-голямото отличие давано на чужденец – почетната титла: "Баща на България"

V. Петото главно направление е запазване на християнската вяра през най-мрачният период от нашата българска история, а именно комунистическия период.

- лагерите на смъртта...

VІ. Духовната и социална дейност сега...

- над 3000 евангелски църкви

- евангелизации…

- помощи...

- социални кухни...

- най-ефективната преграда срещу радикалния ислям…

Това са само съвсем малка част от фактите, с които ние като евангелски християни можем да покажем своя принос и заслуги към българския народ и държавност. За съжаление все още има журналисти, политици и граждани в страната ни, които гледат на нас като на новоизлюпени секти след демократичните промени. Ще спомена изказванията на Директорите на Дирекция вероизповедания при Министерски съвет по време на мандата на различни правителства: "Не трябва да се хранят илюзии, че България някога ще бъде чисто православна страна. Протестантски деноминации у нас има още от ХІХ век, някои от тях със значителен принос в Българското възраждане"(интервю на доц. Христо Матанов, в. "Дума", бр.44, февруари 1995 год.) “Българските евангелски християни са членове на голямото християнско семейство и на българското демократично общество. Сектанти сред българските евангелисти няма. Благодаря за доброто Ви отношение и към Българската Православна църква! Два аспекта от дейността Ви са особено приятни, когато се разглеждат от българската власт. Преди всичко социалната насоченост на работата на българските евангелски църкви незаслужено не е така популярна. Тази дейност е в полза на целия български народ и му помага да преодолее по-бързо последствията от кризата. От друга страна българските евангелисти имат своя значителен принос в изграждането на нравствените устои на обществото ни. Добродетелите и морала на вашите проповедници и вярващи играят градивна роля и вграждат тази нравственост и добродетелност във всички слоеве на обществения живот, нещо от което имаме най-голяма нужда, защото дълги години народът ни беше насилствено атеизиран, дехристиянизиран с всички печални последици от това. От друга страна беше нужно вашето ясно разграничаване от религиозните култове, за да не се размиват по неприятен начин границите между всепризнатото християнство и новите лъжеучения". (част от речта на Любомир Младенов пред делегатите на Евангелската конференция в НДК, 31 януари 1998 год., София). Ето какво казва и доц. д-р Бончо Асенов в книгата си "Религията и сектите в България": “Най-важният извод е, че е необходимо да се промени отношението на обществото към протестантските църкви. В нашата страна те все още са смятани за секти. Такова е мнението на институции, на медии и на обикновени хора. Необходимо е да се разяснява и утвърждава в обществения и религиозен живот на страната становището, че протестантските църкви не са секти. По своята същност те са част от християнското религиозно учение. Израз на тази промяна в отношението към протестантството е мнението на православието, изразявано на икоменически срещи и в диалози, че то също е “жив клон на християнското дърво” и, че "протестантите са братя в Христа".

Амин.

 

Назад »
2020 Християнски Център Шумен :: Designed by Luben Pashov